Хомеопатия

Image title

Хомеопатията представлява метод на лечение на природна основа, съобразен с факта, че всеки от нас представлява живо същество, уникално със своята индивидуалност и личностни характеристики, със свой ритъм на живот и работа и със собствена обкръжаваща среда. 

За основоположник на хомеопатията като метод на лечение се смята немският лекар САМЮЕЛ ХАНЕМАН (1755 – 1843 ), виден токсиколог и химик, работил в университета в Лайпциг. След дългогодишни наблюдения и експерименти той установил , че веществата , които в измерими дози могат да причинят болест, в безкрайно малки дози могат да излекуват болест, протичаща с подобни симптоми. Оттук идва и името хомеопатия ( homeos- подобен, и patos - болест). Интересно е да се отбележи, че още през IV век преди новата ера бащата на медицината – Хипократ е забелязал, че "нещата, които са причинили заболяването могат да го излекуват".  Водейки се от това схващане той лекувал с голям успех холера, използвайки безкрайно малки дози от растението бяла чемерика. В същото време, ако субстанции в измерими дози от това растение попаднат в човешкия организъм, те предизвикват симптоми, приличащи поразително на тези на холерата : разстройство, болки в корема, изпотяване, колапс и др... Нека дадем за пример и така познатия на всички ни обрив, дължащ се на ужилване от пчела. 

Лекарите – хомеопати използват пчелната отрова, но вече като хомеопатично лекарство, т. е. в безкрайно малки дози, за лечение именно на последствията, дължащи се на пчелното ужилване. Нещо повече, с хомеопатичното лекарство, получено от пчелна отрова, се повлияват и всякакви други обриви, имащи характеристиката на този, получен след пчелно ужилване : парещи, сърбящи и облекчаващи се от налагане със студено. Такива обриви могат да се получат като следствие, например, на алергия към храни, към медикаменти, към синтетични продукти и т. н. 

Освен с принципите на подобието и на безкрайно малките дози лекарите –хомеопати се съобразяват и с друг много важен принцип – принципът на индивидуалния подход към болния. Това означава, че не се лекува болестта, а болния след съобразяване с неговите индивидуални особености ( физически, психически и душевни ), а също и на базата на неговите болестни тенденции и предразположения. 

Днес, два века след публикуването от Ханеман на първите му научни трудове, хомеопатичният метод на лечение е уважаван в целия свят.